Господи, Боже
наш! Душата ни има тихо упование на Теб. Открил си ни Пътя Си и виждаме Твоята
благост; изявил си ни Милостта Си и виждаме Дълготърпението Ти; показал си ни
Любовта Си и виждаме Твоята Доброта; посочил си ни Истината и виждаме Твоята
Святост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; научил си ни на всяка
мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме
Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че
всички са добри; опасал си ни в Силата Си и гледаме Твоето могъщество.
И след всичките добрини и благости, които
си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да
гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята Любов. Ние
Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с която си ни заобиколил. Нашата
душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов
винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда.
Благий Господи, Великий Отче на Небето!
Избавяй ни от ухищренията на лукаваго. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти
ще ни утвърдиш във веки да Те славим.
Господи, Ти, Който си неизменен, закрепи
нашите слаби братя и сестри, за да пребъдем всички в Тебе и да пребъдеш в нас,
за да сме в едно както Ти и Отец, и за да Те прославим с плодовете на Живота си
пред человеците.
Благий Боже, Който си ни дал живот и
здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си
благословения всякой ден! Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец и
тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсква Твоите
благословения повседневно. В Твоето име оживотворява всичката Земя, задига и
донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод
нейната обвивка, украсява полските цветя с всичката им хубост, която отначало
си им дал. Развеселява всички живи същества и человека, когото си направил
според подобието Си. Вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи,
като му казва, че Ти ще благословиш труда му.
Велики са Твоите наредби! Всички ние,
Твои чеда, днес идем да Ти поднесем своята благодарност.
Облякъл си ни в дрехите на Живота и колко
са хубави тия облекла, в които си ни обгърнал!
Благословений Господи от всичките векове,
приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа.
Амин.
Молитвата "Хвала" Учителя продиктува пред
Веригата след сложената закуска в 6 ч. на 19 август, понеделник, 1907 г., Варна.
Той призовава присъстващите да прочитат това хваление след всеки петък,
определен за абсолютен пост, т.е. само веднъж в месеца.
No comments:
Post a Comment