Слънчопой
2013
Океан от светлина - октомври, 2013
Затварям очи пред Слънцето и виждам океан от светлина. Океан на мир и любов. Неговият безшумен тон е хармония. Грохот на светове. Докато слънчевата светлина се втича през прозореца, ние ще се радваме на Слънцето. Когато напусне стаята, очите ни ще я последват навън.
На моменти променливите мисли на облаците правят да помръкне топлещата светлина. Да се хванем за ръце и да полетим високо над облаците, там, където радостта на Слънцето топли вечно. Там, където се вижда кристално ясно със затворени очи.
~
Мечтай, радвай се – октомври 2013
Слънчевите облаци пътуват с бързия есенен вятър и носят мечтите ни високо в синьото небе. Окъпани от светла радост мисли. Обедното слънце се усмихва широко. Мечтай, радвай се! Не пропускай мига на щастието! Отнеси го във Вечността, където той ще се запечати безкраен и всеобхватен. Слънцето изтича вече през прозореца на стаята. Великодушно се задържа и сърдечно ти помахва с лъчите си: „Последвай ме! Ела да летим с шеметната скорост на мисълта и светлината. Ела да се радваме с цялата Душа сред искрящия смях на хиляди звезди! Да бъдем добри и хармонични, за да творим Добро и Хармония!” Така казва Слънцето.
~
Бог ме обича и аз Го обичам – октомври 2013
Звездите са далече една от друга, но не са сами. И те обичат да се събират заедно, но са на такива разстояния, че за света на всяка има достатъчно място. Всяка звезда е една Душа, един свят. Светът светува за всички и те светят в света.
Бог ме обича и аз Го обичам!
Аз се радвам в Бога и Той се радва в мен.
Колкото повече звезди гледат в Космоса, толкова по-голям го правят.
Този Космос е уютен, защото е в сърцата ни. И е безкраен, защото е извън измеренията. В него почива Ума; бяга и се радва, носи се мигновено в необятното.
Най-мъчителното за ума е да е скован.
Космосът е океан за Ума. Ако плава по повърхността, той гледа величествената картина на Външния свят; ако се гмурне, потапя се във вътрешните светове.
Аз съществувам: Бог приема моя свят, Бог ме обича!
Не отхвърляй вътрешния си свят: бъди като Бог!
Във вътрешния свят живее Бог, основата на съществуващото. Накъдето и да погледнеш навън, виждаш Бога. Накъдето и да затвориш очи, виждаш Бога.
За Истината времето не съществува, само цялостта на Истината. За Истината нито си се раждал, нито си умирал. От Бога не си се разделял. Ти съществуваш. Съществуването не се ограничава с Битието. Умът пътува и твори. Вечна свежест и младост, вечно Блаженство. Радост безгранична!
~
октомври 2013
Навън се чува есенния вятър, но в стаята е топло и уютно. Щедрото слънце на утринта благославя двете зелени ябълки на прозореца. Седя срещу прозореца и ту приемам слънчева радост с очите си, ту ги затварям, за да се помоля изживяването на мир, топлина и уют никога да не ни напуска. Моят Любим е до мен в мисълта ми. Тишина. Несравним покой на душевно удовлетворение. Аз имам всичко, което искам. Наслада от радост. Съзерцание, захранване, съграждане. Мечти. Извън времето слънцето на радостта в покоя и хармонията, в топла тишина грее вечно. Аз имам всичко, но се радвам, че Мога да искам. Аз се радвам, че мога да се радвам. Мечти. Движение в покоя. Въображение в покоя. Творчество на хармония. Аз пребивавам на Слънцето. Радостна хармония. Аз съм в мечтите си и не съм сам. Мечтите ми огряват светли сенки в действителността. Те са тук. Безмълвие, бездействие, безметежност. Щастие споделено във Вечността. Покой вечен в блаженство. Материализиране на вечността в слънчевия миг.
~
Космически изглед в стаята – октомври 2013
Имаме космически изглед в стаята си: през прозореца грее една звезда. Тя ни обича и ни отглежда. Ние сме част от нея и тя ни носи в Космоса. Тя е част от нас и ние я носим в сърцата си.
В лъчите на слънцето цъфтят цветя от топла светлина: бяло, жълто, оранжево, розово, цикламено, червено, лилаво, пурпурно, синьо, зелено. Техните плътни отражения цъфтят в градините. Във всички цветя греят чувствата на добродетелите. Очите ги целуват и те разсияват аромат на блаженство в сърцата.
Там, при слънцето на небето, има още звезди, които поддържат ред и хармония в космоса. Всяка е слънце в своя свят. Те светят за вътрешните очи, но само една звезда ни огрява. Денем свети и топли близостта на родното слънце. Нощем от дълбините на времето проблясва мъдростта на далечни звезди.
В Истината Радостта грее вечно.
Мир и Хармония – Покой.
Любов – Топлина.
Добро и Ред – Тишина.
Душите зреят под лъчите на Слънцето.
Любовта поучава.
Окото е образ на дневното слънце.
Сърцето е образ на вътрешното Слънце.
Разумното Сърце.
Радост и Любов струят от окото навън,
Радост и Любов струят от сърцето навътре.
Едно Сърце, една Душа. Хармония в Космоса.
В унисон с Христос. В Хармония с Бог.
В Истината няма голямо и малко, няма изолираност и самота.
~~~~~
No comments:
Post a Comment