Просвети ме, О, преблагий Иисусе, с вътрешна Виделина и нека Твоята Виделниа да осияе моето сърце и да разгони всичката негова тъмнина.
Запри заблудения ми ум и сломи силата на тези изкушения, които постоянно ме смущават. Покажи Силата на ръката Си и укроти тия алчни и неразумни желания, така щото да намеря Мир в Твоята Сила и непрестанно да слушам в себе си Глас на похвала.
Запрети на ветровете и на бурите, кажи на морето да не се вълнува и на вятъра: Не духай вече! И ще настане голяма Тишина.
Проводи Твоята Виделина и Твоята Истина да осияе земята, защото аз съм тъмна и безплодна земя, додето Ти не ме осветиш.
Ободри моята отслабнала душа, под бремето на тежките ѝ грехове. Отнеси всичките ми желания горе на Небето, та като вкуся от това блаженство, с отвращение да гледам на тези земни неща.
Вдигни ме от тези скоропреходни неща, защото никой съседен предмет не може да удовлетвори или насити всецяло сърцето ми.
Съедини ме с Тебе, Боже, посредством неразрушимата връзка на Любовта, защото само Ти стигаш до оня, който Те обича, а без Тебе, всичко е суета.
Амин
~
Учителя Беинса Дуно
~
"И стана та запрети на ветровете, и рече на морето: Мълчи! Умири се! И вятърът престана и настана голяма тишина."
(Марк, 4:39).
No comments:
Post a Comment