Живяла някога много отдавна, извън времето, една Малка Душа. Тя казала веднъж на Бога:
– Аз зная, коя съм аз!
– Чудесно! – отвърнал Бог. – И коя си ти?
И Малката Душа му отговорила:
– Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:
– Вярно е! Ти си светлина!
Малката Душа била много щастлива, тъй като разбрала онова, което рано или късно разбират всички Души в Царството на Бога.
– Еха, – казала Малката Душа – това наистина е жестоко!
Но скоро й станало недостатъчно едното само знание за това, коя е тя. Малката Душа почувствала, че в нея започва нов водовъртеж от желания. Сега тя искала да бъде онова, което е. Тогава Малката Душа се върнала към Бога (което само по себе си съвсем не е лоша идея, за всички души, които искат да бъдат онова, което са всъщност) и казала:
– Господи, здравей! Сега, когато зная Коя Съм Аз, дали бих могла и да бъда това?
И Бог отговорил:
– Искаш да кажеш, че искаш да бъдеш Това, което вече си всъщност?
– Виждаш ли, – отговорила Малката Душа – едно е да знам Коя съм Аз, а съвсем друго е наистина да бъда това. Искам да разбера и да почувствам какво е това да си Светлина!
– Но ти и така вече си Светлина – повторил Бог, отново с усмивка.
– Да, но искам да го усетя, да го почувствам! – викнала Малката Душа.
– Е, какво пък – Бог казал засмяно. – Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страст към приключенията… – Но в следващия момент изражението на Бог се променило – Само че тук има една такава работа…
– Каква такава работа?- попитала Малката Душа.
– Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което ти самата се явяваш и се получава, че по прост начин себе си да познаеш като Това, Което Си, за теб не се предвижда. Разбираш ли, не съществува нищо, които ти да не си.
– Ааа, – казала Малката Душа, която била сега малко озадачена.
– Помисли за това ето така: – обяснил Бог – ти си подобна на свещ в лъчите на Слънцето. Ти светиш заедно с милиони, трилиони и трилиарди други свещи, които съставляват Слънцето. И Слънцето не би било слънце без теб. Нека се опита да стане слънце без една от своите свещи…- то просто не би могло да бъде нормално слънце, защото не би сияло толкова ярко. И ето ти задача: да опознаеш себе си като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината? Е, как е задачката?
– Ама че си и ти, Боже – присвила очи Малката Душа – измисли нещо друго!
Тогава Бог пак се усмихнал и казал:
– Аз вече съм измислил. Щом ти не можеш себе си да видиш като Светлина, когато се намираш в Светлината, аз ще те обкръжа с тъмнина.
– А какво е тъмнината?- попитала Малката Душа.
– Това, което ти не си – отвърнал Бог.
– А ще ми бъде ли страшно от тази тъмнина? – заплакала Малката Душа.
– Само ако избереш да се изплашиш – бил отговорът на Бог. – Но всъщност, не съществува нищо, от което би си струвало да се изплашиш. И само ако ти решиш, че има, ще започнеш да се страхуваш. Виждаш ли, все едно ние измисляме всичко това. Ние се преструваме.
– О! – възкликнала Малката Душа и след това се почувствала значително по-добре.
След това Бог обяснил, че за да се познае дадено усещане или да се почувства нещо въобще, трябва да се появи друго, противоположно нещо. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо – ти пораждаш неговата пълна противоположност.
– И това е велик дар – рекъл Бог. – Защото без него нищо не може да се разбере или почувства. Ти няма да узнаеш какво е това Топлина без Студа, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Ти никога не би разбрала какво е Ляво без Дясно. Тук без Там. Сега без Тогава. По този начин, когато бъдеш обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не си губи ума по този повод. Тогава именно ти ще познаеш Коя си Ти наистина. И всички останали ще почувстват това. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, за да може всичко и всеки да разбере, колко необикновена си Ти!
– Ти искаш да кажеш, че е нормално да позволя на другите да видят, колко съм необикновена? – попитала Малката Душа.
– Да, разбира се! – засмял се Бог. – Това си е съвсем естествено! Но запомни, че „необикновена“ не значи „по-добра“. Всеки по своему е необикновен и особен! Мнозина са забравили това. И те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за тебе е в реда на нещата да бъдеш особена.
– Е-ха! – казала Малката Душа и почнала да танцува, да се смее и да скача от радост. – Аз мога да бъда толкова особена и необикновена, колкото поискам!
– Да, и го можеш още сега! – Бог казал и започнал да танцува и да се смее и да скача заедно с Малката Душа. – Коя част от особеното и необикновеното ти, би желала да бъдеш?
– Как така, коя част от особеното и необикновеното? – повторила Малката душа – Аз не те разбирам.
– Разбираш! – започнал Бог. – Да бъдеш Светлина, значи да си особена, а това включва в себе си много различни части. Да си добър – значи да си особен. Да си нежен – значи да си особен. Да си особен означава също да си творчески и изобретателен. Да бъдеш търпелив – и това също значи да си особен. Можеш ли ти да измислиш някакви други начини да бъдеш особена?
Малката Душа поседяла известно време в мълчание.
– Аз мога да измисля много начини да бъда особена! – възкликнала накрая тя. – Да си поддържащ – значи да бъдеш особен. Да бъдеш даващият в отношенията си с някого – това също е да си особен. Да си особен – това е да си дружелюбен. И да си грижовен – това също значи да си особен.
– Да – съгласил се Бог. – И можеш ти да бъдеш всяка една от тези или пък друга част от особеното, каквато пожелаеш в някой момент. Това именно означава да бъдеш Светлина.
– Знам какво искам да бъда, знам какво искам да бъда! – радостно обявила Малката Душа. – Аз искам да бъда онази част от особеното, която се нарича „прошка“. Нали наистина да прощаваш, значи да си особен?
– О, да! – с увереност казал Бог. – Това е много особено.
– Именно това искам да бъда! – казала Малката Душа. – Искам да бъда прощаваща. Искам да опозная себе си, като прощаваща.
– Добре – казал Бог. – Но има нещо, което ти трябва да знаеш.
Малката Душа ставала малко нетърпелива. Сега й се струвало, че на всяка крачкая очакват нови усложнения.
– Какво е това? – попитала с въздишка тя.
– Не съществува никой, комуто можеш да простиш.
– Никой? – не могла тя да повярва на току-що чутото.
– Никой! – повторил Бог. – Всичко, което съм създал, е съвършено. Няма нито една друга душа във всичко, което съм създал, която е по-малко съвършена от теб. Огледай се.
И именно тогава Малката Душа се осъзнала, че край нея са се събрали тълпа други души. Тези души се събрали отдалече и отвсякъде. Дошли от разни краища на Царството, когато разбрали, че Малката Душа води някакъв необичаен разговор с Бога. И всички те искали да знаят за какво се говори.
Гледайки безкрайното множество събрали се души, принудена била Душата Малка да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по-малко забележително, по-малко великолепно или по-малко съвършено от самата нея. Това било така удивително, и толкова ярка била светлината, излизаща от събралите се души, че на Малката Душа й се наложило дори да присвие очи за да ги гледа.
– И така, кому ще прощаваш? – попитал Бог.
– Ммм-да,- казала Малката Душа – изглежда, че няма да мога да се повеселя. А аз си поисках да се опозная като Това, Което Прощава. Исках да зная как се чувстваш, когато си ето такъв особен.
И Малката Душа се замислила над това, какво би било да се усещаш, когато ти е тъжно. Но именно тогава до нея приближила друга Дружелюбна Душа.
– Не си струва да се тревожиш, Малка Душа! – казала й Дружелюбната душа. – Аз ще ти помогна.
– Наистина ли? – светнала Малката Душа. – Какво е нужно да направя аз за това?
– Ами нищо, аз просто ще създам за тебе някого, на когото ти ще можеш да прощаваш.
– Можеш ли това?
– Разбира се! – усмихнала се Дружелюбната Душа. – В следващото мое раждане, в следващия ми живот, аз ще направя нещо, за което ти ще можеш да ми простиш.
– Но защо? Защо ти трябва да правиш изведнъж това? – все още неразбиращо попитала Малката Душа. – На теб, най-съвършеното Творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се поражда Светлина толкова ярка, и дори е трудно да те гледам! Какво може да те накара да понижиш вибрациите си и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Каква може да е причината ти, която си Светлина, която със звезди танцуваш и се движиш през Царството със скоростта на мисълта, да поискаш в моя живот да дойдеш и да направиш нещо толкова тежко, да направиш нещо лошо?
– Отговорът е много прост – казала Дружелюбната Душа. – Ще го направя за това, защото те обичам.
Малката Душа била удивена да чуе този отговор.
– Не бива да се учудваш толкова – казала Дружелюбната Душа – ти вече си правила същото за мен. Нима не помниш? О, колко пъти сме танцували заедно ние – ти и аз. През ери и през векове танцували сме с тебе този танц. От началото на времето и на много места с теб заедно сме го играли.
И двете вече сме били Всичко Това. Били сме Горе и Долу, Ляво и Дясно. Ние били сме вече Тук и Там, Тогава и Сега. Вече сме били Всичко Това. Били сме и жени и мъже, добри и лоши. Ние заедно сме били и жертви и злодеи. Така постъпвали сме много пъти и преди една за друга, ти и аз. И всяка е създавала за другата точната и съвършена възможност за това да се Прояви и Познае това, Което Сме Ние Всъщност.
– По такъв начин – продължила да обяснява Дружелюбната душа – този път в нашия следващ живот аз ще бъда за тебе „лошата“. И ще направя нещо наистина ужасно и тогава ти ще можеш да се познаеш като Тази, Която Прощава.
– Но какво ще направиш? – попитала Малката Душа, малко нервно. – Какво ще бъде това наистина толкова ужасно, което ще направиш?
– О, непременно ще измислим нещо! – уверено отвърнала Дружелюбната Душа. Но след това станала някак по-сериозна и казала с тих глас:
– Знаеш ли, за едно ти си определено права.
– За какво? – поискала да знае Малката Душа.
– На мен наистина ще ми се наложи да забавя своите вибрации и да стана много тежка, за да мога да направя това не много приятно нещо за тебе. Ще ми се наложи да се преструвам и да бъда нещо, съвършено неприличащо на мен. И сега искам да те помоля за една услуга в замяна.
– Всичко, което искаш! Всичко, което пожелаеш!- възкликнала Малката Душа, започвайки да пее и танцува. – Ще бъда Прощаваща! Ще бъда Прощаваща! – И тогава Малката Душа забелязала, че Дружелюбната Душа стояла все така мълчалива.
– И така, какво ще искаш ти? – попитала я Малката Душа. – Какво мога да направя аз за теб? Ти си просто ангел като се съгласяваш да сториш това за мен!
– Разбира се, че Дружелюбната Душа е ангел! – прекъснал в този миг разговора Бог. – Всеки е ангел. Помни винаги това. Аз ви изпращам само ангели и никой освен тях.
А Малката Душа изгаряла от нетърпение да стори нещо, за да задоволи молбата на Душата Дружелюбна.
– Е, какво мога да направя аз за теб? – попитала я тя отново.
– Когато аз започна да те бия и да ти причинявам болка… – започнала Дружелюбната Душа – в онзи момент, когато ще направя най-лошото от всичко, което можеш да си представиш… В онзи момент…
– Да? – прекъснала я нетърпеливо малката Душа. – Какво тогава…?
Дружелюбната Душа погледнала в мълчание Малката Душа и после промълвила:
– Помни Коя Съм Аз Наистина.
– О, ама разбира се! – възкликнала Малката Душа. – Обещавам! Винаги ще помня теб такава, каквато виждам те сега и тук.
– Добре! – казала Дружелюбната Душа. – Защото, аз наистина много силно ще се опитвам да се преструвам. И най-вероятно ще забравя коя съм аз наистина. И ако ти не помниш Коя Съм Аз Наистина, и аз за много дълго време може да го забравя. И ако аз забравя Коя съм Аз, ти също може да забравиш Коя Си Ти и ние двете ще се загубим. И тогава ще ни трябва още една душа, която да дойде и да ни напомни за това Кои Сме Ние Всъщност.
– Не! Никой няма да ни потрябва! – отново обещала Малката Душа. – Аз ще помня Коя Си Ти! И ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми поднесеш – шанса да позная, да почувствам това, Коя Съм Аз.
И било сключено съгласието. И Малката Душа тръгнала към своя нов живот, радостна от това, че ще бъде светлина. Което само по себе си е вече много особено. И двойно по-радостна от това, че ще може да бъде онази част от особеното, която се нарича Прошка. И Малката Душа с нетърпение чакала, кога ще получи възможност да усети и опознае себе си като Прошка и да благодари на онази душа, която ще го направи възможно.
Във всеки нов момент на този нов живот, когато нова душа се появявала на сцената и каквото и да поднасяла в живота на Малката Душа – радост или печал, особено когато било печал, Малката Душа мислела за това, което й казал Бог:
– Помни завинаги – усмихвал се Бог – аз винаги изпращам само ангели и никой освен тях…
No comments:
Post a Comment