8 Януари 2015
Огряни снежни върхове.
Меко-къдрави облаци на обещаното добро.
Дори димът в далечината е розов.
Покой в мечти.
В природната картина се чува песен за
Ново Небе, Нова Земя.
~
11 Януари 2015
Когато слънцето сияе ярко и топло, душата на човек копнее да го уважи и да напусне времето, като остане да се радва СЕГА. За логически разсъждения и напрягане на мисълта, за поучения с книги, е облачното време. СЕГА Слънцето лее към нас живото си изцеляващо учение. Божията Благодат, която човек получава безусловно, защото Бог го обича. СЕГА разцъфтява Любовта в човешкото сърце. СЕГА започва да ухае баграта на нейната роза. С осъзнаването, с осезанието на единната сила, съзнанието се разширява. Душата полита в лекота.Това е истинното учение, в което няма ограничения. За да пребъдваш в най-голяма Радост, трябва само да се отвориш към Бога. Боже, благодаря ти, че ми прати тази мисъл! Ти подтикваш цветето на моето същество да разцъфти, защото искаш да ми дадеш Доброто, Радостта, но за да ми ги дадеш, трябва аз да ги поискам от Теб. Съвършеното Добро е пожелано, не наложено.
Молете Бога да ви даде условия да изпитвате Добро и Радост.
Слънце, аз не мога да те съзерцавам направо, но гледам ясното синьо небе и мечтая по Тебе! Тези очи са ми за да вдъхна с тях в душата си Твоята Светлина и да я издишам със сърцето си в ядрото на Земята, за да може и спящото в тъма да се усмихне в просветлена радост.
~
31 Май 2015
Звездата на Слънцето грее ярко и високо в безоблачното пролетно небе. Неговият особен углъбен цвят, едновременно ефирен и наситен, сияйно светъл, но извикващ представата за нощта с безбрежните си дълбини; услажда магически душата и я възнася в себе си.
Образът на звездното нощно небе сега грее в светлината на багрите през деня. Безбрежният хоризонт на Радостта е толкова присъща сладост, че остава невидим. Хоризонт на безкрайното уютно Аз навсякъде. Излитайки в Небето на космическата нощ през деня, в непостижимите далечини, достигащ своето най-близко, най-тихо, най-уютно Аз.
~
6 Юни 2015
Когато някой призове най-съответстващото му същество в Хармония и Любов, той се среща с най-тихото Присъствие у себе си: със своето най-вътрешно Аз, което го обича и копнее да го обгражда с Добро сега и вечно.
22 Септември 2015
Първият ден на есента. Меката жълта светлина ме прегръща в люлка от мечти. Слънцето се издига тихо и сивият покой на небето неусетно се заменя от прекрасно нежно синьо. Миловидността отвън сияе в моя вътрешен свят.
~
4 Октомври 2015
Следобедни есенни облаци, запленение на слънчева пяна; просторни сини хоризонти, въздушни бели мечти! Колкото сте по-високо към Слънцето, в толкова по-светла радост греят лицата ви. Прекрасно е, че ви има, мечти, но не превземайте съзнанието на цялото небе: от толкова несбъднати желания ме обхваща хлад. Вие затулвате Слънцето на настоящото задоволство и карате очите ми да се затварят в мечти по сбъдване.
~
17 Октомври 2015
Есенно Слънце,
Твоето присъствие е основата на моето съществувание;
Твоята светлина ни дава да съзираме мечтите си в усмивка.
Есенен вятър,
Ти навяваш очакване в хармония в зреещото сърце;
Твоят порив носи сбъдването на мечтите ни.
Есенна топлина, душевен уют!
Есенна тишина, нестихващо блаженство!
Есен – вечна осъзната радост на зрели чувства!
~
26 Октомври 2015
Жълто-сивата утрин е светла. Слънцето е бледо, но толкова, че в него трудно се гледа. То припламва в жълто, зелено, розово ... багрите му танцуват на небето като сияещо цвете. То обещава ясносини мечти. Греещата му радост, запалваща блажени усмивки, става все по-силна.
То расте, изпълва небето, избликва в розови ухания. Вече е толкова ярко, като бъдещето, до чиято омайна светлина никога не можем да достигнем, освен в представите си.
Това е светлият Лик, който изпълва сърцето с обич;
Това е топлината, която изпълва с блаженство;
Това е тихият уют, който изпълва с покой и мечти.
Топлият ти лик ме кара да затворя очи, за да виждам един свят, по-хубав от външния: Твоят свят - на сърцето, пламтящо от вътрешна радост, топлещо в желание за споделена Любов.
No comments:
Post a Comment