Август, 2014
Есента носи мъдрост. Спомени на детска ведрина и безоблачност. Щастливи спомени от бъдещето, изживявани в съня на Настоящето. Есенното слънце люлее съзнанието, приспива те и те кара да сънуваш, че си в друг свят. Той е събрал всичко най-хубаво, познато ти от този, и всички изпълнени мечти, за които тук си копнял.
Да уважим слънцето! Да се потопим в щастието, с което ни облива! Изгрей, Слънце, ти носиш радост, ей!
Есенното слънце огрява щастливите спомени на несбъднатото, което предстои да се осъществи. То осветява добрите надежди и ги прави действителни светлинни картини в погледа си.
Хей, Слънце, погледни на мен! Освети ми душата, сбъдни ми мечтите! Сърцето е прозрачно за теб.
~
10 Август 2014
Пищното есенно слънце кара да зреят мечтите ни. Пътища към слънцето, пътища към радостта. Топлите другарски лапи на добрите спомени. Радостта на слънчевото изобилие през есента: спомени, настояще и мечти на блаженство в едно сега. Плодовете на есенното слънце – спомени във светлина. Неизчерпаемият океан на Радостта в Слънцето, води на уют и свежест, волност и сила в сладостта на плода. Хапка вкус, глътка младост, дъх на обновление.
~
28 Август 2014
Вятърът стихва, дъждът спря да роси.
Облачното небе просветлява спокойно.
Надеждите на облаците се оформят.
Синият хоризонт на мечтите се издига и става все по-просторен.
Светлината на щастието засиява сред тишина и спокойствие.
Слънцето огря есенните мисли и настроения.
Навлизам в есента на живота си и ставам съзвучен със сезона на есента. Погледът ми се извисява все повече и повече. Следва издигащите се и смаляващи се в ясната синева облачета. Те са и далеч, и тук, защото техните мисли и настроения се отпечатват долу на Земята. Така Земята се издига в мислите и настроенията на слънцето в синьото небе.
~
Не нарушавай покоя с напрягане, но работи след като си го уважил, като си пребивавал в него отвъд времето.
Не заменяй щастието с желания, но мечтай в щастие.
Пий с душата си щастие и светлина.
Вятърът рисува картини с облаци в небето.
Съзнанието вкусва времето.
Имам чувството, че ще си спомня това, което не се е случвало, но което изпълва душата ми със спокойно щастие. Сърцето ми пребивава в родината си.
Въздухът, който дишаш, те дарява с мисли и усещания.
Този, който съзре усещанията в Природата и в колелото на Времето, се освобождава от веществеността.
~
Вятърът люлее сенчести клони в усещането за Слънце и Време. Слънчев покой. Далечно шумолене на река от листа – ромонът на желанията. Звездата на Слънцето сияе топло в светлосиния безоблачен купол на доброто и щастието, висок и близък на душата. Слънцето гледа Земята и с лъчите на очите си я докосва и се грижи за нея. Люлее я в люлка от лъчи, здрави като нишката на Времето. Топли я с чувството си към нея и тя цъфти в щастието си.
~
1 Септември 2014
Светлината е тиха. Тя не шуми при движението си. Светлината оформя вечно менящите се фигури на мисълта. Светлината е водата, в която знанието се свързва в съзнание. Мисълта на един свят е обща за всички негови същества. Докъдето стига светлината на въображението, дотам се простира света. Колкото път преброди светлината, толкова ще се разгърне космоса. Колкото се побере във въображението, толкова голям е той. Космосът на човека е мъничък, Космосът на Бога е огромен, но и най-малкият свят е безбрежен и обширен колкото Целият, защото мисълта може да бъде ограничена, но самата тя няма граници.
~
7 Септември 2014
Есента носи мъдрост. Есента носи аромата на Истината. Есенните облаци – спомена за настоящето. Есенното слънце приканва да пребиваваш в Радостта на Настоящето. Въздухът лъха роден уют. Ветровете отвяват всяка душа към света на нейната Душа-Родина.
Къде можеш да прбиваваш във вечна Радост, Спокойствие и Уют – в своя свят.
Радостта е движение в хармония с Бога.
~
8 Септември 2014
Някои дни през есента са така слънчеви, че и гъстите бели, като разпенени вълни облаци, се превръщат в светещ океан: възхвала на Радостта, Доброто, Реда и Спокойствието.
Браздите на опита се усмихват над света със сърдечно доволство и поощряват щастието. Очите ми с мъка гледат към толкова сияйна картина на Радостта. Гледам и се причастявам в щастието; гледам и пребивавам в него.
~
13 Септември 2014
Някои дни през есента са обливани във вълни от слънчеви усмивки. Вълните бягат една след друга, а мисълта се носи в покой. Между две вълни светлината помръква. После идва следващото грейване. Някои усмивки са вяли, бледи, уморени; карат те да въздъхнеш. Други са любвеобвилни и горещи; карат те да притваряш очи в удоволствието от покоя и топлотата на чувствата.
~
15 Септември 2014
В този има и мъгли, и плътни и рехави облаци, наслоени едни върху други, но и сини ивици небе. И това небе е толкова празнично и ведро, че започвам да виждам само него. То е над всичко. Душата ми е горе. Небето е в облаци открай докрай, но тези ясносини моменти в далечината предвещават радост, която започва да се изживява отсега. Времето е толкова променливо, че всеки момент се изживява сам за себе си. Не можеш да се надяваш, че ще се задържи, ако е хубав, нито си заслужава душата ти да помрачнява, ако е лош. Когато е облачно, е време за работа; когато виждам повече синя радост в небето, мисълта ми заспива в усмивка; съзнанието ми се освобождава от оковите на Времето и се събужда да пребивава вечно в миговете, в които щастливи надежди и щастливо настояще, заедно със щастливите спомени, съществуват едновременно и сега.
~
21 Септември 2014
Къдравите облаци сияят замечтани. Като че цялото небе се е издигнало по-високо към слънцето, по-близо до мечтите си. Слънцето е ослепително. На моменти оттегля светлината си зад облак и предвещава настъпващия студ.
~
Септември 2014
Днес е ден с приказна космическа красота. В дълбокото ясносиньо небе няма нито едно облаче. Яркоблестящата звезда на Слънцето скоро ще залезе зад планината. Въздухът е изпълнен с увличаща нагоре лекота. Когато рано тази сутрин видях облаците, меко докоснали земята, разбрах, че те са тук, за да отнесат молитвите на хората, когато се издигнат отново. Сега, вдишвайки светлия вечерен въздух, чувствам, че самата ми душа е горе, макар и още да ходя по Земята. Залязващото слънце издължи сянката на моето съзнание и сега то е мост между два свята. Намирам се едновременно на Земята и в Касмоса, в материалната действителност и в тази, на ефирните образи, в този живот и отвъд.
~
19 Октомври 2014
Прекрасен есенен следобед е. Слънцето дарява ясносиньото небе и пухкавите облачета с обич и радост. Тишината обгръща всичко със спокойствие. Спокойствието на тихото време сякаш повтаря: „ред и хармония, добро!”
~
9 Ноември 2014
Светлината носи настроение. Светлината издига ума. Душата се разлива сред тишина в небесата и получава просветление.
Усиленото въображение се превръща в интуиция, интуицията прекрачва прага на световете и пребивава в Словото, за което Сърцето копнее.
Светлината е мост между световете, среща на душа в Душата, път към познанието.
~
19 Декември 2014
Поглеждам небето и чувствам, че спя. Днес звездатана Слънцето грее с огромно Щастие. Днес Истината е изписана в синьото на небето. Днес Бог свидетелства за Спасение в Радост за всички.
Боже, в този ден Ти изобрази пред очите ни часове на вечно щастие. Спаси всички, Боже! И нека вървим в съзвучие с Теб по Твоя Път! Завета на Щастието в прекрасния ден.
~
20 Декември 2014
Меките къдри на облаците отразяват светлия слънчев поглед. Когато ти се приближаваш, не мога да върша друго, освен да чакам топло да огрееш лицето ми. Слънце, ти сгряваш в радост сърцето ми! С твоето златно-бяло сияние в стаята няма самота в душата ми! Сутрин ти се издигаш в небето и радостта все по-възторжено танцува в мен. Ти ми дари зрение, за да ти се радвам. Очи, разцъфнали цветя, които да те гледат; око, което да те съзерцава.
Небе, твоето синьо е покоят на Истината.
Слънце, твоето топло е радостта на споделената Любов.Твоето сияние е доброто на Мъдростта.
Ти ме лекуваш и зареждаш с твоята Жизнена Енергия. Тази Енергия е самият Живот. Божествената Майка в Светлината на Слънцето.
No comments:
Post a Comment