Psalmus - caput 30
1 In finem. Psalmus David, pro extasi.
2 In te, Domine, speravi; non confundar in æternum; in justitia tua libera me.
3 Inclina ad me aurem tuam; accelera ut eruas me. Esto mihi in Deum
protectorem, et in domum refugii, ut salvum me facias:
4 quoniam fortitudo mea et refugium meum es tu; et propter nomen tuum deduces
me et enutries me.
5 Educes me de laqueo hoc quem absconderunt mihi, quoniam tu es protector meus.
6 In manus tuas commendo spiritum meum; redemisti me, Domine Deus veritatis.
7 Odisti observantes vanitates supervacue; ego autem in Domino speravi.
8 Exsultabo, et lætabor in misericordia tua, quoniam respexisti humilitatem
meam; salvasti de necessitatibus animam meam.
9 Nec conclusisti me in manibus inimici; statuisti in loco spatioso pedes meos.
10 Miserere mei, Domine, quoniam tribulor; conturbatus est in ira oculus meus,
anima mea, et venter meus.
11 Quoniam defecit in dolore vita mea, et anni mei in gemitibus. Infirmata est
in paupertate virtus mea; et ossa mea conturbata sunt.
12 Super omnes inimicos meos factus sum opprobrium, et vicinis meis valde, et
timor notis meis; qui videbant me foras fugerunt a me.
13 Oblivioni datus sum, tamquam mortuus a corde. Factus sum tamquam vas
perditum;
14 quoniam audivi vituperationem multorum commorantium in circuitu. In eo dum
convenirent simul adversum me, accipere animam meam consiliati sunt.
15 Ego autem in te speravi, Domine; dixi: Deus meus es tu;
16 in manibus tuis sortes meæ: eripe me de manu inimicorum meorum, et a
persequentibus me.
17 Illustra faciem tuam super servum tuum; salvum me fac in misericordia tua.
18 Domine, non confundar, quoniam invocavi te. Erubescant impii, et deducantur
in infernum;
19 muta fiant labia dolosa, quæ loquuntur adversus justum iniquitatem, in
superbia, et in abusione.
20 Quam magna multitudo dulcedinis tuæ, Domine, quam abscondisti timentibus te!
Perfecisti eis qui sperant in te, in conspectu filiorum hominum.
21 Abscondes eos in abscondito faciei tuæ, a conturbatione hominum; proteges
eos in tabernaculo tuo, a contradictione linguarum.
22 Benedictus Dominus, quoniam mirificavit misericordiam suam mihi in civitate
munita.
23 Ego autem dixi in excessu mentis meæ: Projectus sum a facie oculorum tuorum:
ideo exaudisti vocem orationis meæ, dum clamarem ad te.
24 Diligite Dominum, omnes sancti ejus, quoniam veritatem requiret Dominus, et
retribuet abundanter facientibus superbiam.
25 Viriliter agite, et confortetur cor vestrum, omnes qui speratis in Domino.
~
Псалом 31
1 За първия певец. Давидов псалом.
На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века;
избави ме според правдата Си.
2 Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш;
бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 Защото Ти си моя канара и крепост;
затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.
4Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене,
защото Ти си моя крепост.
5 В Твоята ръка предавам духа си;
Ти Си ме изкупил, Господи, Боже на Истината.
6 Мразя онези, които почитат суетните идоли;
а аз уповавам на Господа.
7 Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост,
защото Ти си видял неволята ми,
познал си утесненията на душата ми
8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля;
поставил си краката ми на широко.
9 Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение,
чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.
10 Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки;
поради престъплението ми отслабна силата ми
и костите ми изнемощяха.
11 На всичките си противници станах за укор,
а най-вече на ближните си,
и за плашило на познайниците си;
онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички;
станах като счупен съд;
13 защото съм чул клеветите на мнозина;
отвсякъде страх,
като се наговаряха против мен
и намислиха да отнемат живота ми.
14Но аз на Теб уповавах, Господи;
казах: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми;
избави ме от ръката на неприятелите ми
и от тези, които ме гонят.
16 Направи да светне лицето Ти над слугата Ти;
спаси ме в милосърдието Си.
17 Господи, да не се посрамя,
защото съм Те призовал;
нека се посрамят нечестивите,
нека млъкнат в преизподнята.
18 Нека онемеят лъжливите устни,
които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Колко е голяма Твоята благост,
която си запазил за онези, които се боят от Теб,
и която си показал пред човешките синове
към онези, които уповават на Тебе!
20 Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си
от човешките замисли;
ще ги скриеш под покров
от препирането на езици.
21 Благословен да е Господ,
защото си показал чудесното Си милосърдие към мене
в укрепен град.
22 А в тревогата си аз бях казал:
Отлъчен съм от очите Ти.
Обаче Ти послуша гласа на молбите ми,
когато извиках към Тебе.
23 Възлюбете Господа, всички Негови светии;
Господ пази верните,
а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.
24 Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви,
всички, които се надявате на Господа.
~
No comments:
Post a Comment